Качество на живот

Случвало ли ви се е някога поради болест, контузия или неразположение дори, за ден да разчитате и зависите от нечия друга помощ? Хората с увреждания обикновено цял живот са зависими от подкрепата на други хора. Особено силно този въпрос стои при хората с интелектуални увреждания, които са най-уязвими поради ограничението си да могат сами да потърсят помощ, нуждата от подкрепа за да преценят потребностите си и да взимат решения.

 

Качеството на живот, щастието и удовлетвореността на хората с увреждания, зависи от тези които се грижат за тях . Честа практика у нас е социалната подкрепа и грижата за хората с интелектуално увреждане да е осигурена по начин, незачитащ желанията и действителните нужди на хората. Подценява се тяхното достойство, възможности и право на избор и решение. В този смисъл  е необходимо социалнатаподкрепа да е организирана и насочена по начин, който да компенсира ограниченията, за да могат хората с увреждания да водят нормален начин на живот, както всички останали – като това трябва да е целта и отправната точка за всяко действие в сферата на социалното подпомагане и социалното включване.

 

Основен приоритет за нашия екип е максимизирането качеството на живот или с други думи - постигането на достоен, равноправен и пълноценен живот на хората с увреждания. Като част от реализацията на тази цел, за нас много важна кауза е разбирането, че в Бълагрия трябва да се въведе обективен измерител, който да позволява определянето степента на увреждане и характера му, както и  начина, по който това увреждане влияе на нормалния живот в общността и с тази отправна точка да стартира социалната подкрепа.

 

Нашата кауза е насочена към:

 

1.Въвеждане в България на Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето на Световната здравна организация като отправна точка за оценка на увреждането и ограниченията, които то носи за човека.

 

2.Овластяване на хората с интелектуални увреждания в ежедневното взимане на решения и съобразяване в максимална степен на подкрепата за тях с тяхното мнение и желание.

 

3.Ориентация на подкрепата към развитие на индивидуалните възможности на човека.

 

4.Въвеждане на измерители и подходи, които позволяват съобразяване на мнението на потребителите на социалните услуги – хора с увреждания и техни представители за качеството и ефекта от социалните услуги.