Хуманизация

Свободата на личността във всеки един аспект е основна човешка ценност, която движи процесите в глобалното човешко общество и определя смисъла на съществуване на всеки един от нас.

 

Така, както ние  имаме право на избор от това какво ще ядем, до това какви личности искаме да бъдем, така и хората с увреждания са личности със свое собствено минало, бъдеще и настояще, притежаващи собствени стремления и желания. Социалнаите услуги би трябвало да работят в посока осигуряването на тези права, да са изградени и функциониращи по начин, зачитащ собственото „аз“ на всеки, за когото се грижат.

 

Те са алтернативата на специализираните институции, в които човекът е ограничен и мачкан от вътрешни правила, връзката му с останалия свят ограничена и принуден да живее в група, без възможност да се ползва от живеца, който вдъхва надежда, закрила и сила на всекиго, независимо от положението и кондицията му, който се носи от семейството, близките и живота в общността.

 

Старият модел на подкрепа – изолирано в специализирани институции е нечовечен и недопустим, съобразно съвременните морални норми в обществото. Тяхното закриване е част от процеса на развитие на обществото в посока приемане на хората с увреждания, такива каквито са, като хора с права, а не просто обекти на грижа. Услугите за подкрепа в общността са без алтернатива в съвременното общество, но все още имаме … лица, които живеят в институции за възрастни. Процесът на закриването им, е бавен и сложен, това което не нетърпи отлагане е паралемно на ограничаването на входа и разкриването на алтернативи да се хуманизира грижата в специализираните институции. Това е свързано с налагане на критерии и стандарти за грижа, който ограничават типичните инситуционални подходи и позволяват разчупване, реорганизация и отваряне на специализираните институции към човека и неговата личност и към общността и взаимодействието с нея.

 

Процесът на реформиране и реорганизиране на стария модел социални услуги към нов, алтернативен и в този смисъл отговарящ на нуждите и действителността модел, се разглежда като деинституционализация и хуманизация на грижата за хората с увреждания.

 

Фондация „Де Пасарел“ работи в няколко ключови насоки за подобряване качеството на социалната подкрепа в страната:

 

 1. Закриване на специализираните институции и организиране на социалната подкрепа в максимална близост до нормалния живот в общността.

 

 2. Развитие на алтернативни на институционалните подходи на грижа и подпомагане в услугите, които предоставят настаняване в общността.

 

 3. Хуманизиране на подхода на грижа за хората с увреждания в специализираните институции, основано на разпознаването на човека с увреждане като личност, с право на избор и право на собственост, приятелства, смислени занимания, игри и пр., независимо от тежестта на неговото увреждане.