Новини

Ново измерение на качеството на социалните услуги

 

Как може качеството на социалната услуга да бъде измерено?

Има ли място за новаторски практики и споделено знание в социалните услуги към момента?

Как оценката на социалната услуга да се превърне в инструмент за постигане на високо професионално ниво на работещите в нея?

 

Мисия, визия, прозрачност, обратна връзка, партньорство с близките, мотивация на персонала, система на атестация на професионалистите, работа в посока самоопределяне на потребителите -  тези и още аспекти на качеството бяха разгледани в края на януари на три срещи на консултативни групи съответно на: потребители на социални услуги,  доставчици на такива и представители на държавната и местна власт.

 

Групите са част от проекта на фондация „Де Пасарел България“ „Стандарти за качество и инструменти за мониторинг на социални услуги за хора с увреждания“, финансиран от Фонда за реформи, свързани с гражданското общество на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Амбицията на проекта е чрез диалог между всички заинтересовани страни да се изработят критерии, които да измерват качеството на социалните услуги от общ интерес, независимо от спецификите на подкрепата, която предоставят. Разговорът за качество е позициониран извън контекстуалните условия на средата като нормативна база, достатъчно финансиране, изисквания от държавните органи и др. Критериите стъпват на европейския опит като една от основните им цели е да се превърнат в стимул на работещите в социалната сфера за постигане на високо ниво на професионализъм, както и да се ползват като инструмент за самооценка в самите социални услуга.

 

Предстоят още две срещи на консултативните групи - през март и юни. На тях се очаква участниците да обсъдят конкретни критерии и индикатори за измерване на качеството. Резултатите ще бъдат публикувани на сайта на фондацията „Де Пасарел България“.

 

 

 

За топлите напитки и човешкия облик на социалната работа

 

Сцена едно: Представете си себе си сутрин с чашата любима топла напитка в ръка. Тя е горещо силно кафе с точно две бучки от специалната кафява захар, без мляко. Или пълна чаша по-слабо, но ароматно кафе, без захар, но задължително с две лъжички суха сметана. Или просто чаша хубаво запарен билков чай с малко мед. Вариантите са толкова, колкото и хора има по земята.

 

Сцена две: Сега си представете, че някой друг ви каже: „Ето ви кафето, полага ви се не повече от една бучка захар. Така е най-добре за вашето здраве“. И спре ръката ви, протягаща се за втората бучка захар. Да не говорим, че предпочитате и няколко капки мляко в напитката, но това не подлежи на обсъждане. Как бихте се почувствали?

 

Това преживяване дава бегла представа какво се случва с личността, попаднала в пределите на „тоталната“ социална институция. О-без-личностяване. Зависимост. Безпомощност. Важно е да осъзнаваме белезите на тоталния начин на мислене, защото то не е запазено само за социалните институции, които стъпка по стъпка си отиват. „Отломките“ на тоталността се крият в мислите ни, в отношенията ни, в ежедневието ни. Без да ги извадим на светло не бихме могли наистина да осъществим социална работа, която е хуманна, защото се отнася към човека с увреждане като към личност и зачита неговите фундаментални права.

 

Да можеш да избираш, свободно да вземаш решения за своя живот, да контролираш подкрепата, която получаваш, да имаш гарантирано свое пространство, да изразяваш личната си идентичност по всички възможни начини – чрез облеклото си, в театрална постановка, рисунка или пъстра керамика, да се радваш, да обичаш, да имаш работа и смислени занимания, да бъдеш полезен. Тези простички права изразяват нашето достойнство, пряват ни хора, както „нас“, обикновените, така  и „тях“, необикновените, които наричаме хора с увреждания.

 

Убеждението, че промяната в социалната работа зависи най-напред от начина ни на мислене и отношението ни към хората с увреждания бе споделено от всички разнолики  участници в кръглата маса, организирана по проект „Човешки права и качество на живот на хората с увреждания“ , финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България със средства от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. на 14 февруари 2014 г. Разказите за творчески проекти и добри примери от ежедневието на социални услуги в София, Ловеч, Сопот укрепиха  надеждата, че тази промяна може да бъде реалност, въпреки трудностите на системно равнище, защото нищо не ни пречи да приемам в мислите и сърцата си различните като равни. Това е основата на професионалната и качествена социална работа с човешко лице.

Заедно сме по-силни

 

Какво може да направи една малка община, за да посрещне големите предизвикателствата в процеса на деинституционализация? А какви са трудностите пред най-голямата община, която трябва да изгради 13 нови услуги „ЦНСТ“?

 

Участниците в тридневния обучителен семинар за организацията на новата услуга „ЦНСТ“ за деца с увреждания, който се проведе в София от 5 до 7 февруари установиха, че близостта е повече от различието. Всички общини имат нужда от ясна идея за спецификата и организацията на новите услуги, които ги отличават от институциите, за да може да гарантира качествена подкрепа за децата и възможности за тяхното развитие. Ключови моменти в този процес са добрата подготовка на децата и екипите за преместване и координацията между съпътстващите услуги в общността, които да осмислят деня и свободното време на децата. Общинската администрация може съществено да подпомогне тези процесите на координация и взаимодействие, така, както представителите на 7 общини интензивно и колегиално си помагаха по време на обучението като обменяха въпроси, притеснения и опит в намирането на находчиви практични решения.

 

А такива винаги могат да бъдат намерени, когато целта пред нас е ясна - по-доброто качество на живот на децата с увреждания в България.

Как се организира новият тип услуга "ЦНСТ" - тридневен обучителен семинар

Фондация „Де Пасарел България“ организира тридневно обучение на тема „Деинституционализацията на услугите за деца с увреждания и предизвикателствата за общините като доставчици на новите услуги “Център за настаняване от семеен тип”. Обучението е насочено към представителите на общините, които предлагат новия тип услуга и ще се проведе от 5 до 7 февруари в хотел Акорд (гр. София, бул. "Владимир Вазов" 17 и ул. "Баба Вида"1).

 

Участниците ще разширят познанията си за ролята и отговорностите на местната власт в управлението на процеса на деинституционализация в общините и за организацията на доставката на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип” (ЦНСТ). Ще бъде изследвани различни аспекти от спецификата на новата резидентна услуга за деца и младежи с увреждания като например инфраструктура и организация на средата за живот в ЦНСТ, ефективното управление на персонала, взаимодействието на ЦНСТ с общността и съществуващите в нея социални, образователни, здравни и културни услуги.

 

Обучението се основава на европейски принципи и добри практики в социалните услуги и същевременно дава възможност за запознаване с опита на български доставчици с опит в предоставянето на тази услуга. В предразполагаща атмосфера и интерактивна обучителна среда участниците ще имат възможност да обменят опит, да споделят затрудненията си и да дискутират възможни решения.

 

За повече информация: Нели Илкова, координатор, email: n.ilkova@depasarel.bg, тел. 02/ 46-52-263, 0897 088 118. 

виж още >>

Весели Коледни и Новогодишни празници!

 

Скъпи колеги и приятели,

 

Екипът на Де Пасарел България ви пожелава светли и щастливи Коледни и Новогодишни празници!

 

Нека любовта и грижата към ближния ни окриляват да продължаваме да работим заедно за подобряване качеството на живот на хората с увреждания!

виж още >>